Велики Преслав, Двореца на Симеон Велики, Петър и Борис
Въпреки че Велики Преслав е бил столица на България за по-малко от 100 години, тук е извършено доста мащабно строителство и е отбелязан огромен културен подем на българската държава. С Преслав е свързан и периодът, известен като “Златен век за българската култура”. По това време тук са творили авторите от кръга на Преславската книжовна школа.
Повечето от старините във Велики Преслав са на няколко километра извън града, в специално оформен парк, ограден от старите крепостни стени.
Велики Преслав е образец на културния разцвет на Симеонова България от края на IX и началото на Х в. и на амбицията на българския владетел да я превърне в истински „царски град". Велики Преслав има външен и вътрешен град, които са обградени със стени. Във вътрешния град основно място заемат царският дворец, резиденцията на архиепископията - патриаршия, и свързващата ги дворцова базилика. Сред всички сгради в Царския град доминира владетелският дворец, в който най-внушителна по размери и украса е Тронната зала. Величественият облик на Дворцовия град се допълва от Дворцовата базилика, известна още като Кръглата, или Златната, църква. Със своите пропорции и украса от цветни мозайки и рисувана керамика, тя е един от най-забележителните паметници на средновековната българска архитектура. Досега в града са открити 20 кръстокуполни църкви.
