Калиакра
Крепостта на нос Калиакра е построена през IV век преди новата ера. Била е под Римско и Византийско владение, а през Средновековието е използвана за мюсюлмански духовен център.
Името на местността е променяно няколко пъти през вековете – Тетрасиада, Акре и Калиакра.
Освен откритите археологически разкопки, част от материалната култура на крепостта е изложена в малък археологически музей, направен в една от пещерите.
С нос Калиакра се свързват много легенди. Най-известната от тях разказва за 40 български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Днес в началото на нос Калиакра се издига обелиск, наречен “Портата на 40 девици”. Друга легенда разказва за свети Никола, покровителят на моряците. Тъй като се стремял да избяга от турците, които го преследвали, земята под краката му се разтягала, но напразно. Той бил заловен и убит. На самия край на носа сега има малък параклис, реставриран през 1993, символизиращ неговия гроб.
Освен исторически, нос Калиакра е и природен резерват.
