Боженци
Село Боженци е на 16 км. източно от Габрово. То е едно от малкото селища в България, запазили изцяло старинния си вид от епохата на Българското възраждане и съхранило ценни архитектурни и етнографски паметници. Красива гледка представляват двукатните и трикатни къщи, кокетно накацали на двата срещуположни хълма сред обилна зеленина.
Според легендата, селото е основано през трагичната за българския народ 1393 година, когато столицата на Втората българска държава, Търново пада под турско робство. Овдовялата болярка Божана тръгва с децата си да търси убежище.Единственият път към спасението и свободата е пътят към Балкана. Там, далеч от погледа на поробителя Божана спира и зазижда първия камък на селището, което ще носи нейното име.
В днешни дни, сред спокойствие, мир и тишина, село Боженци създава илюзията, че животът е спрял. Архитектурата на Боженци е отворена и обърната към улицата. Високият долен приземен етаж включва домакински и занаятчийски помещения, конюшни и навеси за животни, складове, мазета и дюкянчета. Външното стълбище води до веранда, през която се влиза първо в гостна, а след това в кухня и спалня. Големите ъглови камини са типични за Боженския интериор. Горният етаж е с няколко ниши, а на покривите има красиви бели комини. Обзавеждането е богато - стените са с букова облицовка, таваните са резбовани, украсени с разнообразни мотиви, шкафовете и вратите са в прекрасна хармония с чергите във весели цветове.
От 1964 г. Боженци, с неговите стотина къщи и седем-осем обществени сгради е обявено за архитектурно-исторически резерват.
