Пловдив, Църквата “Св. Богородица”
Църквата “Св. Богородица” е построена през 1844. За първи път след падането на България под турско робство в нея се отслужва коледна литургия на български на 25 декември 1859 г. от Пловдивският митрополит Паисий. След службата Паисий официално оповестил, че неговото паство се отрича от Гръцкия патриарх и че той остава с паството си, а всички гръцки свещенници са прогонени от града. Избухва безпрецедентен скандал и Пловдив става най-радикалният център на църковните борби. Създаден е църковен съвет, който поема религиозните въпроси. По негова инициатива на 30 април 1861 г. е проведен първият църковно-народен събор, на който освен 60 свещеници участват и 200 миряни. Изпратена е делегация до Високата порта с официални искания за църковна независимост. Съборът става традиционен и се провежда всяка година в Пловдивската епархия. През 1870 г. Високата порта официално признава автономията на българската църква, а оттам и съществуването на българска нация. Преди това българите били поставяни под общия знаменател “християни”. Така за първи път са очертани етническите граници на България.
