България - По снимка на ден

Патриаршията на Царевец


Трапезица




Столицата на Второто Българско Царство се разпростира върху солидно укрепените с крепостни стени хълмове Царевец и Трапезица. Двете външни предградия се оформят по поречието на р.Янтра , в подножието на западния и югоизточния склонове на Царевец. По своята площ и численост градът, който през периода ХІІ-ХІV в. се издига до славата на "трети Рим, втори Константинопол", е един от най-големите в европейския югоизток.
При падането на Търново в ръцете на османските завоеватели дворецът и Патриаршията са разрушени до основи и върху тях е разположено турско гробище. Днес са възстановени основите на сградите и северната фасада, където е бил главния вход.

Църквата “Св. Богородица” е построена през 1844. За първи път след падането на България под турско робство в нея се отслужва коледна литургия на български на 25 декември 1859 г. от Пловдивският митрополит Паисий. След службата Паисий официално оповестил, че неговото паство се отрича от Гръцкия патриарх и че той остава с паството си, а всички гръцки свещенници са прогонени от града. Избухва безпрецедентен скандал и Пловдив става най-радикалният център на църковните борби. Създаден е църковен съвет, който поема религиозните въпроси. По негова инициатива на 30 април 1861 г. е проведен първият църковно-народен събор, на който освен 60 свещеници участват и 200 миряни. Изпратена е делегация до Високата порта с официални искания за църковна независимост. Съборът става традиционен и се провежда всяка година в Пловдивската епархия. През 1870 г. Високата порта официално признава автономията на българската църква, а оттам и съществуването на българска нация. Преди това българите били поставяни под общия знаменател “християни”. Така за първи път са очертани етническите граници на България.

Построен е от възстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. В началото на 15-ти век манастирът е разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. За пореден път и вече на сегашното си място Дряновския манастир е изграден към края на 17-ти век.

През 1876 г., по време на Априлското въстание, тук се укрива четата на поп Харитон, в която участва Бачо Киро. След деветдневни сражения с многобройна турска войска четата е разгромена, а манастирът е опожарен и разрушен до основи. Възобновен е през 1880 г., а през 1897 г. на мястото на построената през 1861 г. църква "Успение Богородично" е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници.