България - По снимка на ден

Несебър е един от най-древните градове в Европа. Наследник е на древното тракийско селище Месамбрия, основано през второто хилядолетие пр.н.е. Името му означава град (брия) на Мелса. От 510 г. пр.н.е. е превърнат от преселници дорийци в гръцки град-колония под името Месемврия. В града е имало театър и храм на бог Аполон.
През 72 г. пр.н.е. е окупиран от римски гарнизон. През римската епоха има второстепенно значение. Значителна роля започва да играе отново от ІІІ-ІV в. Към 680 г. е център на епископия, а през VІІ-VІІІ век - важна и добре укрепена и отбранявана византийска морска база. През 812 г. хан Крум превзема града. През 864 г. Борис І го отстъпва на Византия, но цар Симеон отново го завладява. От ХІ век наред с името Месемврия се употребява и славянското име Месебър или Несебър.
През Второто българско царство градът преминава неколкократно от български във византийски ръце и обратно. Апогеят на развитието му е по време на царуването на цар Иван Александър (1331-1371), когато е един от най-важните центрове в българската държава.
През 1366 г. кръстоносците, водени от Амедей VІ Савойски, превземат града и го предават на византийците. Под турско робство Несебър пада през 1371 г., когато са съборени крепостните му стени. По време на робството Несебър запазва пристанищното си значение.

През 1956 г. градът е обявен за архитектурно-градоустройствен и археологически резерват. Останките от антична крепостна стена с порта от ІІІ-ІV в., несебърските църкви от V-VІ в. и по-късните, от средновековието (Х-ХІV в.), които са изящни произведения на средновековната българо-византийска архитектура, около 60 възрожденски къщи, обединени в няколко ансамбъла, придават неповторим облик и особена атмосфера на града.

Днес старата част на Несебър е град-музей, защитен от ЮНЕСКО.

Моите песни

И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.

И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметат
ил ще покрие плесен на забрава,
но мойте песни все ще се четат.

В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни все ще се четат.

В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучат,
и гръмът на народните ни слави,
та мойте песни все ще се четат.

Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.

Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.

Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.

Елегия

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!



Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

През Май 1876 г. Ботев организира чета. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. привечер куршум пронизва Ботев.

Всеки, който е гледал "Време разделно" ще го познае.
Дяволският мост (Шейтанкюприя) е уникален паметник на пътното строителство. Намира се над река Арда на пътя свързващ Беломорието през Родопите с Горнотракийската низина. Не се знае кога точно е строен. Според едни е строен през XVI век, според други е по-стар - римски или византийски. Поради факта, че турците освен джамии не са строили много в България, а и поради приликата с римската архитектура, най-вероятно е построен по римско време.
Моста е трисводест, дълъг е 50 метра и широк 3,50 метра.

Дворецът край Балчик - "Тихото гнездо" - е разположен до морето, между три стръмни бряга. Мястото е недостъпно за ветровете и е богато на вода, цветя и дървета. Проектът за построяването на двореца е на италианските архитекти Америко и Августино. За 11 години те са построили малък, но великолепен дворец, съчетаващ различни архитектурни стилове. Завършен е през 1937 година. Румънската кралица Реджина Мария е англичанка по произход. Тя е прекарала голяма част от детството си в Египет и затова по нейно желание в комплекса са съчетани римски, ориенталски и християнски символи.

Един от най-красивите паркове в България, с множество защитени растителни видове. Намира се в околностите на Плевен. На територията на Кайлъка преди години са открити останките на римската крепост Сторгозия.